ГОДИШЕН ОТЧЕТ за изпълнението на програмите за енергийна ефективностпо съгласно чл. 12 от ЗЕЕ и за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ
Програма на община Вълчи дол за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2022-2032 година;- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
П О К А Н А
МК БППМН – Община Вълчи дол най - учтиво Ви кани да вземете участие в детския празник “Заедно за талантливите деца на Община Вълчи дол“, на който всяко дете ще може да представи песен, стихотворение или танц .
Детския празник ще се проведе на 28.06.2021г от 10:00 часа, в спортния комплекс „Петко Сираков“(стадиона на гр. Вълчи дол).
Желаещите да се включат в детския празник, следва да заявят участието си на е-mail:
Право на участие имат деца на възраст от 2-14г.
Всяко дете е уникално, неповторимо и има право на шанс за изява!
Ще се радваме да се срещнем!
Заявка за участие - сбъднати мечти
Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните –
Община Вълчи дол, за поредна година предприема инициатива за седмицата на гората , под мотото „Гората е здраве!“.
Нека научим децата си на грижа и любов към природата.
Да им покажем, че имат избор, че могат да променят към по- добро, света, в който живеем!
Че могат да изградят света, за който мечтаят.
Ние не засаждаме дървета, засаждаме бъдеще, засаждаме вяра, надежда и мечти в сърцата на децата.
Призоваваме желаещите да се присъединят на 10 и 11 април 2021година, начало 10:00 часа.
Мястото се намира в посока гр. Вълчи дол към с. Брестак, има поставена табела!
Носете си прави лопати и храна.
Лице за контакти : Николинка Сярова, GSM: 0885 139 291
МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ /МК БППМН / - ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ
МК БППМН се формира на основание чл. 2, ал. 1 от Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБ ППМН/.
Местната комисия е в помощ на органите на съда, прокуратурата, полицията, длъжностни лица и граждани, която организира възпитателни дела, уведомява родители, отдел“Закрила на детето“ към дирекция ”Социално подпомагане”, прилага възпитателни мерки по чл.1 3 от ЗБППМН и провежда целенасочена работа с деца, имащи отклонения в поведението си или са поставени в неблагоприятни условия за развитие и възпитание.
Основен приоритет в работата на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е осигуряване на благоприятна среда за живот и развитие на децата и младежите, чрез партньорство и съгласувани действия с различните държавни институции, НПО, бизнес и широката общественост на община Вълчи дол.
Съставът на МКБППМН се определя със заповед на кмета на общината:
Председател – Живка Иванова- зам. -кмет на Община Вълчи дол
Секретар на МК БППМН– Николинка Сярова
Членове- юристи, педагози, социални работници.
Дейността на комисията е насочена към:
– съгласуване на дейността на държавните, обществени, неправителствени организации на територията на общината във връзка с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
– издирване на малолетни и непълнолетни, които са извършили противообществени прояви или се нуждаят от помощ и взима мерки за тяхната социална защита и развитие;
– разглеждане на противообществени прояви, извършени от малолетни и непълнолетни по постановления от прокуратура, съд, полиция, сигнали от граждани;
– налагане на възпитателни мерки по чл. 13 и чл. 15 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/;
– консултиране на деца и семейства в риск;
– изготвяне на програми за предотвратяване на извършване на противообществени прояви от децата;
– оказване на помощ на родителите или лицата, които ги заместват при възпитанието на децата;
Целите на МКБППМН са: осигуряване на благоприятна среда на живот, образование и личностно развитие за подрастващите, чрез формиране на нравствени ценности, дух на толерантност и ненасилие, коректни и отговорни междуличностни взаимоотношения за успешно приобщаване към гражданското общество.
Задачите –превенция на девиантното поведение сред младите хора и създаване на мрежа за популяризиране на добри практики сред родители, учители и институции, свързани с подкрепата им; сътрудничество с институции , които имат отношение към децата , към здравето и развитието им, в т. ч. органите на полицията , Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/; училищни комисии за превениция на противообществените прояви, обществените възпитатели на МКБППМН и др.
Основните дейности на МКБППМН се осъществяват на територията на общината и основно са свързани с превенцията.
Местната комисия има два помощни органа:
Обществени възпитатели
Консултативен кабинет
В Консултативния кабинет към Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, освен провеждането на индивидуални консултации на децата и техните родители от психолог , юристи и педагози(които са обществени възпитатели към МКБППМН) се организират мероприятия по линия на:
– гражданско образование;
– превенция на насилието и агресията;
– преодоляване на конфликти;
– превенция на зависимости;
– “Връстници обучават връстници“, в това число: кръгли маси, дискусии, тренинги, решаване на казуси, ролеви игри и други;
– различни програми ангажиращи свободното време на децата през ваканциите, срещи със специалисти, педагогически съветници;
Местната комисия работи с инспектора от Детска педагогическа стая (ДПС), със социални работници от дирекция „Социално подпомагане“и Отдел „Закрила на детето“, директори на училища, председатели на училищни комисии, педагози и психолози към училищата, родители , обществеността.
Дейността на МКБППМН се базира върху следните основни документи:
– Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/;
– Закон за закрила на детето;
– Правилник за детските педагогически стаи;
– Правилник за устройството и дейността на възпитателните училища – интернати и социално – педагогически интернати;
– Закон за защита на домашното насилие;
– Семеен кодекс;
– Наказателен кодекс.
За повече информация:
Николинка Сярова-секретар
Тел. +359 87 820 4588
e-mail:
Адрес на Консултативния кабинет е:
гр. Вълчи дол, ул. “Малчика” № 4.
Статут на обществения възпитател;
Статут на Консултативен кабинет;
Правилник за дейността на МК БППМН;
- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
Община Вълчи дол заема площ 472,5 кв.км, разположена е в област с административен център Варна, в Североизточна България. На север граничи с общините Тервел и Добрич, на изток с Община Аксаково и Община Суворово, на юг с Община Ветрино, а на запад с община Нови пазар. Виж в Google Карти...
Транспортна достъпност. 
Община Вълчи дол заема хинтерланда на Област Варна, разположена е в страни от го-леми транспортни коридори и отстои на 25 км северозападно от първокласен път Варна – София. Изградената на територията на гр. Вълчи дол комуникационно-транспортна сис-тема позволява прекъснат и непрекъснат тра-нзит. Непрекъснатият транзит се осъществя-ва изцяло по околовръстния път. В останали-те населени места от общината няма изгра-дени обходни пътища и републиканската път-на мрежа преминават през тях. Това е пред-поставка за увеличаване на пътно-транспорт-ните произшествия при бъдещо нарастване на транзитният поток. Освен това те са с нис-ка пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на общината. През общината минава железопътната линия Варна-Добрич-Кардам, с две гари (в гр. Вълчи дол и с. Оборище) и една спирка (в с. Ген. Ки-селово), която дава възможността за железо-пътна връзка с всички краища на България.
Географското разположе на Община Вълчи дол е изключително благоприятно за достъпа до регионалните пазари на стоки и суровини на големите индустриални икономически центрове и гарантира ползването на морските пристанища в Североизточна България, Фериботен комп-лекс Белослав и Международно летище Варна. Пристанище Варна - изток - оперативна връзка в логистичната верига канал – река - море за транзитния трафик към/от Централна Европа и дунавското пристанище Русе. Главния отсек на тази връзка се явява железопътната отсечка Русе-Варна. Корабните места в пристанището са 14, а максималната дълбочина 11,3 м. Пристанището разполага с 49 800 м2 открити скла-дови площи и 41 500 м2 складове. Пристанище Варна - запад – за обществен транспорт с национално значение. Обработва наливни, насипни, РО – РО товари и контейнери. Международно летище Варна - Летище Варна е най-близкото международно летище, намира-що се на около 60 км от Вълчи дол. Летището е разположено на 7,5 км. западно от центъра на гр.Варна. Дължината на пистата е 2500 м, а нейната ширина е 55 м. Подходяща е за използва-не и от най-тежките типове самолети. През 2006 г. Летище Варна обслужва четири редовни международни линии, над 70 чартърни и една редовна вътрешна линия Варна - София. Прочети още...
- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
Предците на днешните жители на общината са траки и славяни, населявали тези земи около VІІІ –ІХ в. откогато датират откритите при археологически проучвания останки от тракийска гробница със славянско погребение. Разкритите саркофаг и стар водопровод от глинени тръби /вероятно римски/ навеждат до предположения за съществуването на антично селище, черпило вода от куртдеренските водоизточници. Плодородната земя, богата на гори и вода е била магнетична за хората от различни епохи, заради природната благодат. Историческите корени на Курт дере /Вълчи дол/ като селище датират в далечните 1853-1856г., когато тук след Кримската война се заселват черкези. Миналото е оставило своя отпечатък върху поминъка, традициите и културата на днешните жители на община Вълчи дол.
Хроника на община Вълчи дол
Курт дере (Вълчи дол) възниква като селище, в което първите жители са черкези, заселени тук след Кримската война от 1853-56 година. През 1864г. в Османската империя се въвежда административна реформа, при която е направено ново административно деление. Създадени са вилаети (области), санджаци (окръзи), каази (околии). Някъде са образувани по-малки административни единици – т.н. нахии, нещо като малки околии.Най-малката административна единица е общината. Всяка община представлява отделна религиозна група – най-често християни или мохамедани от дадено селище. Това продължава и след Освобождението до октомври 1882г., когато със специален закон се образуват селски общини с едно централно селище и няколко съставни. Всяка община трябвало да има най-малко 200 къщи. При въвеждането на османската реформа от 1864г., между Провадийската и Варненската каази (околии) е образувана Козлуджанската нахия, 
в която влизат днешните селища Брестак, Вълчи дол, Войводино, Дръндар, Кипра, Марково и Падина. Козлуджанската нахия функционира до началото на юли 1878г. и по-точно – след подписването на Берлинския конгрес, кагато руски войски започват последователно заемане на селища във Варненския санджак (Провадийска и Варненска каази). Тогава, до края на юли и началото на август 1878г., била ликвидирана турската административна власт в двете горепосочени каази и, разбира се, - и в Козлуджанската нахия.
Първите жители на с. Курт дере- черкезите били известни като крадливо племе. За тях било особено важно да имат хубава жена и хубав кон. Затова много често те си осигурявали и двете чрез кражба. Пропищели жителите на околните села от тях. На един ли на двама ли откраднали овце или коне, а в някои случаи даже и девойките им. И когато през 1877г. загърмели руските топовe при Добрич сред куртдеренските черкези настъпила небивала паника. Те внезапно напуснали къщите си , напуснали селото, дори и покъщнината си оставили тук, метнали се на конете си и избягали, за да не се върнат никога повече.
Новите заселници- българи в Курт дере в по- голямата си част са бежанци от Тракия и от други части на разпокъсаното ни отечество. Тук те заварили само около трийсетина черкезки къщи и една солидна джамия. Границите на землището не били очертани и това довело до спорове с почти всички съседни села. От извършените преброявания става ясно ,че през 1880г. Курт дере наброява 242 жители, от които 232 българи, а 20 години по-късно техният брой почти се удвоява и в 1900 година има 459 жители, от които 414 българи. Огромното мнозинство от куртдеренските селяни били неграмотни, не четели вестници, нямали възможност да следят политическия живот в сткраната, но обичали да политиканстват по кръчми и мегдани. Тяхна основна грижа била обработката на полученото от държавата парче земя, увеличаването му по всевъзможни начини и изхранване на многолюдната челяд. В административно отношение Курт дере до 1887г. се числи към Пашаитската община /дн. Войводино/. От 1887г. до 1891г. – към общината в с. Хасърджик /дн.Щипско/, след което Курт дере принадлежи към общината в с. Караагач /дн.Брестак/, чак до 1913г. Липсват писмени сведения за възрожденската епоха.
Дълги години като кметски наместник в селото е бивал избиран Георги Петров, един от малцината грамотни хора в селото. Буден тракиец от Стара Загора и политически издигнат за времето си, той в продължение на 30 г. с малки прекъсвания е бивал кметски наместник , а за известно време и кмет на с. Караагач /дн. Брестак/. За кратко време кметски наместници са били Киро Димов и Георги Станков.
На общински събрания в кръчмата селяните определят нощната стража, полските пазачи, кехая и пастири. За членове на черковното настоятелство селяните избирали представители на по- богатите родове от селото. Голям тласък за икономическото, обществено- политическото и културно развитие на селото дава новооткритата куртдеренска община в началото на 1914г. Построяването на жп линията Девня- Добрич и откриването на ж.п. гара Вълчи дол създава големи възможности за икономически просперитет на селото. С откъсването на Южна Добруджа от България, Курт дере се очертава като естествен икономически център на Североизточния Делиорман. Тези тенденции разбират ръководителите на селото и започват борба за обособяването му в самостоятелна община. По инициатива на Атанас Юрюкчиев- бивш учител и всепризнат съветник на селяните по най- важните проблеми на селото, и на Георги Петров, Христо Желязков- Туджарина, Тилю Гочев и др по- видни жители се свиква общоселско събрание, на което се приема мотивирано предложение, отправено до Окръжната постоянна комисия и Окръжния управител за отделянето на Курт дере в самостоятелна община. Със заповед № 82/12.02.1914г. Окръжният управител приема предложението и назначава за членове на новообразуваната Куртдеренска община Георги Диков, който стоял само три месеца като председател и членове Зафир Павлов и Дичо Тилев. Тричленната комисия възлага на председателя и на новоназначения секретар- бирник Марко Николов да организират работата на общината. Първите си разходи общината едва покрива от продажбата на събраните храни, от мостри и облагане на всички касапи с такса. За годините откакто съществува общината, в нея са управлявали 42 кметове и председатели. Само за първите 20 години от 1914 до 1934г. са се сменили 22 кмета, 13 от тях са управлявали по- малко от една година. В наши дни най- дълго на този пост- 14 години е бил Васил Василев, Ангел Илчев-8 години, Петър Славов- 7 години и т.н. И един любопитен факт- най- малко на кметския стол е седял Иван Ст. Грънчев- само 1 месец и половина.
Вълчидолци с право се гордеят с историята на своя град и общината, която навърши почтените 95 години. Ако има нещо, с което заслужава да се гордеем като първенци в цялата страна, това е Първата селска дизелова електроцентрала в България , построена още през 1929г., Първият световен шампион на България по всички видове спортове изобщо е вълчидолецът Петко Сираков от Световното първенство по борба в Истамбул през 1957г., Първият демократично приет герб на Република България е направен от Георги Чапкънов, роден и живял във Вълчи дол и Първият в страната модерен, от европейски тип пазар за живи животни, изграден със средствата на ЕС по програма ФАР и др.
- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
- Details
- Written by: инж. Иво Ангелов
